Няма смисъл да се притесняваш (Срещата с Вечността)
Ти умря по пътя за дома…Попадна в автомобилна злополука. Не изключително огромна, само че въпреки всичко смъртоносна. Остави жена и две деца. Смъртта беше безболезнена. В колата за спешна помощ се опитваха да те спасят, само че всичко бе на вятъра. Тялото ти беше толкоз обезобразено, че беше по-добре си тръгнеш, повярвай ми.
И тогава се срещна с мен.
– Какво … Какво стана?, попита ти. -Къде съм аз?
– Ти си мъртъв – отвърнах, като че ли нищо не беше се случило. Няма смисъл да се притесняваш.
– Имаше … един камион, и той се сервира …
– Аха – споделих аз.
– Аз … аз съм мъртъв?
– Да. Но не се притеснявай, всички умират – потвърдих аз.
Огледа се. Наоколо имаше пустош. Само ти и аз.
– Какво е това място? – попита ти. – Това ли е животът след гибелта?
– Повече или по-малко – отговорих аз.
– Ти си господ?
– Аха – споделих аз. Аз съм Бог.
– Жена ми … и децата – промърмори ти.
– Какво?
– Добре ли са?
– Харесва ми – споделих аз. – Току-що умря и си толкоз обезпокоен за своето семейство. Това е доста добре.
Ти ме погледна с страхопочитание. В твоите очи въобще не изглеждах като Бог. Изглеждах като елементарен мъж за теб. Или, може би, жена. Някакъв авторитетен мъж с размито лице. По-скоро преподавател в началното учебно заведение, в сравнение с Господ Всемогъщ.
– Не се притеснявай – споделих аз. – Всичко е наред. Твоите деца постоянно ще те запомнят единствено с най-хубавото. Те не са натрупали към теб пренебрежение. Жена ти ще плаче, само че ще почувства облекчение в душата си. Честно казано, вашият брак се разпадаше. Ако това ще те утеши мога да кажа, че жена ти ще се усеща доста отговорна за това скрито възприятие на облекчение.
-Ооо … сподели ти. – А в този момент какво? Ще ме изпратиш в парадайса или в пъкъла, или нещо такова?
– Нито едното, нито другото – отвърнах аз. – Душата ти ще се пресели в друго тяло.
-Аха, значи, индусите са били прави … “
– Всички религии са прави по собствен метод – споделих аз. – Ела с мен.
И ти вървеше с мен през пустотата.
– Къде отиваме?
-Специално – на никое място. Просто ми е прелестно да се разхождам по време на диалог.
– Тогава какъв е смисълът? -попита ти. – Когато още веднъж се родя, отново ще бъда като празна чаша? Само дете. Следователно целият ми опит и всичко, което съм постигнал в този живот, няма да има значение.
– В никакъв случай! – уверих те аз. – У теб вътре към този момент са заложени опитът и мъдростта на предходните ти животи. Просто не ги помниш сега.
Спрях и сложих ръце на раменете ти.
– Душата ти е доста по-огромна, по-прекрасна и по-изумителна, в сравнение с си представяш. Човешкото схващане може да схване единствено дребна част от това, което фактически съществува. Това е като да потопиш пръста си в чаша с вода, с цел да провериш дали е студена или гореща. Оставяш част от себе си в този свят и когато го напуснеш, тогава целият насъбран опит и познания остават у теб.
Ти беше човек през всичките предходни 48 години, тъй че към момента не усеща останалата част от своето голямо схващане. Ако продължим да се разхождаме тук, последователно щеше да си спомниш всичко, което ти се е случило в предишните животи. Но няма смисъл това да се прави сред животите.
– Колко пъти съм се прераждал?
– О, доста. Много, доста. Преживя доста разнообразни животи – отвърнах аз. – Този път ще бъдеш китайска селянка през 540 година прочие Хр.
– Чакай, по какъв начин по този начин? – като че ли се задуши ти. – Изпращаш ме обратно във времето?
– Е, може и по този начин да се каже. Времето във формата, в която го знаеш, съществува единствено във вашата Вселена. Там, откъдето пристигам аз, всичко се случва по друг метод.
– А от къде си? – изненада се ти.
– Е, да – обясних аз. – Аз също пристигам от някъде. Но от напълно друго измерение. И и там са същите като мен. Ти, несъмнено, искаш да знаеш какво е там, само че, почтено казано, ти няма да схванеш.
– Аа – сподели ти отчаян. – Но послушай, в случай че аз се прераждам в хора от разнообразни времена, може би някой ден ще срещна себе си?
– Разбира се. Това постоянно се случва. Но защото всеки живот осъзнава единствено себе си, даже няма да схванеш, че срещата е настъпила.
– Тогава какъв е смисълът от всичко това?
– Сериозно ли питаш? – изненадах се аз. – Питаш ме какъв е смисълът на живота? Малко е като факсимиле, не мислиш ли?
– Но това е натурален въпрос – сподели настоятелно ти.
Погледнах те в очите.
– Смисълът на живота, това, поради което сътворих тази Вселена – Е Да Се Развиваш.
– Искаш да кажеш – човечеството? Искаш да кажеш – с цел да може човечеството да се развива?
– Не, не, единствено ти. Аз сътворих цялата тази Вселена Само за Теб. С всеки нов живот ти растеш и се развиваш, превръщаш се във изчерпателен разсъдък.
– Само аз? А останалите?
– Останалите не съществуват. В тази Вселена няма никой различен. Има единствено ти и аз.
Ти ме погледна изумено.
– Но всичките тези хора на Земята …
– Това си единствено ти. Различните твои превъплъщения.
– АЗ…. АЗ СЪМ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ХОРА?
– Точно по този начин – приключих аз със удовлетворение и те потупах по гърба.
-Аз съм всеки човек, който в миналото е живял на Земята?
– И който в миналото ще живее, да.
– Аз съм Абрахам Линкълн? – изуми се ти.
– Ти си и Джон Уилкс Бут.
– Аз съм Хитлер?
– Ти си и милионите негови жертви.
-Аз съм Исус?
– И си всеки един от почитателите му.
Ти замълча.
– Всеки път, когато нараняваше някого и му причиняваше болежка, ти нараняваше и причиняваше болежка на себе си. Всеки път, като правеше положително на някого, ти правеше положително на себе си. Всеки благополучен или печален миг от съществуването ти на Земята е бил изпитан или ще бъде изпитан единствено от теб.
Ти се замисли.
– Защо? – най-сетне попита ти. – За какво е всичко това?
– Защото един ден ще бъдеш като мен. Защото, което си ти, съм аз. Ти си част от мен. Ти си моето дете.
– Тогава аз съм Бог? – попита невярващо ти.
– Не, още не. Сега си единствено зародиш. Ти растеш. Когато изживееш всеки човешки живот на Земята във всички времена, ще бъдеш подготвен да се родиш.
– Значи цялата Вселена, – изумено сподели ти, – това е само…
– Яйце – потвърдих аз. – А в този момент е време да започнеш нов живот.
И те изпратих по пътя ти.
Автор: Andy Weir
Всичко, което сте получили, само че не сте платили, ви основава Дълг пред Вселената
Този дълг съставлява несъмнено количество сила, което вие дължите на Света. Тъй като става дума за Закон на природата, ние не можем нито да го заобиколим, нито да го преодолеем.…
Цялата публикацияEзотерика: Само Вие можете да накарате Вселената да ви помогне. Не се колебайте!
Всички живеем по законите на Вселената, за които сме писали не един път. Всички те са уравновесени и са лесни за схващане. Това още един път потвърждава, че всяка фантазия може да…
Цялата публикацияВсемогъщата Вселена ще извърши всички ваши стремежи – единствено би трябвало да я помолите!
Помнете, че вие сте вълшебник, и че всичко зависи от отношението ви. Вие носите отговорност за личната си орис и имате задоволително сила с цел да измененията живота си в посоката,…
